Историческо постижение: Вояджър 2 стана вторият космически апарат, навлязъл в междузвездното пространство!
За повторно в човешката история построен от индивида апарат навлезе в пространството сред звездите! Днес НАСА оповести, че автоматизираната междупланетна станция “Вояджър 2 ” е съумяла да напусне хелиосферата – защитния мехур от частици и магнитно поле, основан от нашето Слънце.
Посредством разбора на данни, получен от другите бордови принадлежности на “Вояджър 2 ”, учените съумяха да открият, че галактическият уред е прекосил външния борд на хелиосферата на 5-ти ноември тази година. Тази граница носи названието “хелиопауза ” – мястото, където горещият безоблачен вятър се сблъсква със студените частици, идващи от междузвездното пространство.
Преди “Вояджър 2 ”, само “Вояджър 1 ” е съумял да навлезе в района сред звездите – това се случи през 2012 година. Но откривателите считат, че “Вояджър 2 ” може да изпрати повече научни данни, защото на борда му към момента работи Плазменият теоретичен опит (на англ. PSL, Plasma Science Experiment). “Вояджър 1 ” носеше със себе си подобен уред, само че за жалост той се бе развалил още през 1980 година – съвсем напълно при започване на задачата му. Именно измерванията на Плазмения теоретичен опит съумяха да потвърдят внезапния спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира входа му в междузвездното пространство.
Освен от данните за плазмата, учените вадят заключенията си с помощта на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за галактически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни са в синхрон, че “Вояджър 2 ” е минал хелиопаузата.
“Има към момента да научим доста неща за района на междузвездното пространство директно зад хелиопаузата ”, заяви Ед Стоун, академик от стратегия “Вояджър ” в Пасадина, Калифорния.
Тук е правилно да отбележим, че въпреки и “Вояджър 1 ” и “Вояджър 2 ” да са официално в междузвездното пространство, те не са напуснали напълно Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да доближат до вътрешния пръстен на така наречен Облак на Оорт, в който се намират голям брой дребни обекти, към момента под въздействие на слънчевата гравитация. А с цел да отминат външната граница на Облака ще са нужни може би 30 000 години.
Разбира се, няма по какъв начин “Вояджър 1 ” и “Вояджър 2 ” да работят толкоз дълго. Космическите апарати добиват електрическа енергия чрез топлота, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка последваща година постъпващата мощ спада с към 4 вата. Учените считат, че “Вояджър ”-ите ще работят още най-много 5-10 години. Но огромната цел на екипа е един от тях да действа най-малко до 2027 година – тъкмо когато ще отбележим половин век от изстрелването им.
Но до тогава има още доста време, което ще разреши на учените да съберат неповторими данни за нашата Галактика.
За повече информация: НАСА
